Хасково Днес - Бъдни вечер и Коледа

Намирате се в: Начало

Публикации

Бъдни вечер и Коледа

Вход

Картички

Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /users/recaida/public_html/haskovodnes/modules/mod_diashow.php on line 52

Игри

Нови обяви

	Износоустойчиви изправящи дюзи за арматурни машини Предлагам (14.05.2012)
	Изтеглящи дюзи за изтегляне на метални изделия Предлагам (14.05.2012)
	Продавам 3-стаен апартамент Продавам (14.05.2012)
	Пиано магазин “Мелодия” - Маркови Европейски Пиана и Рояли Предлагам (09.05.2012)
	Пиано магазин “Мелодия” - Маркови Европейски Пиана и Рояли Продавам (09.05.2012)
	= Обявата е със снимка

Снимки от Галерия

Автор margaritta.dir.bg

24 December 2011

Екипът на е- вестник "Хасково днес" ви пожелава Весела Коледа!

Бъдни вечер

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството.
В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.

На Бъдни вечер на трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове.

По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти.
Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.

Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.

Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.

Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йорданов ден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват Мръсните дни.
Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.

Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки
и овновци виторожки.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!

Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

Коледа

Рождество Христово (Коледа) е един от най-светлите християнски празници. С него идва изпълнението на обещанието за Спасител, който да възстанови прекъснатата от грехопадението на Адам и Ева връзка между Бога и човека. Иисус Христос – Божият син се ражда като обикновено бебе в обикновено семейство. Избраната за Негова майка Мария и съпругът й Йосиф трябвало да се приберат в родния си град Витлеем за преброяването на населението. Малкото градче било препълнено, а в страноприемниците нямало места. Бременната жена вече имала силни родилни болки. Един скотовъдец се смилил над тях и им дал подслон в пещерата, в която държал добитъка си. И така, Спасителят се родил в обор. Вместо в креватче, Го сложили да легне в яслите, в които се дава сено на животните. Първите, които поздравили Иисус с идването Му на този свят, били овчари, пасящи наблизо стадото си. Радостната новина им съобщил ангел с думите ‘Не се страхувайте, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли’ (Евангелие от Лука 2:10-12).След тях дошли мъдреци от изток, водени от предсказания и пътеводната витлеемска звезда. Първоначално те потърсили новороденото в двореца на цар Ирод в Ерусалим, но свещениците ги упътили към Витлеем. Там мъдреците се поклонили на Божия син и го дарили с царски дарове: злато, ливан и смирна. До IV в. църквата не празнува Рождество на точно определена дата. Денят на Христовото рождение не е фиксиран нито от летописците на времето, нито от първите християнски мислители. Денят 25 декември е избран, защото съвпада с периода на зимното слънцестоене, което езичниците отбелязвали с пищни празненства. Дори другото име на празника – Коледа е с езически произход. Коледа е божество, символизиращо слънцето, което носи радост и плодородие. Смята се, че именно то осигурява хубаво време, добра реколта, грижи се за семейното щастие. В съзнанието на народа се смесват образът на Спасителя с този на добрия Коледа и езическите ритуали се преплитат с религиозната символика.

Няколко полезни линка:
Коледа
Рецепти
Дядо Коледа
На вашето внимание, нашият филм "Да бъде светлина!"